Колко от нас са се сблъсквали пряко с едно или друго нещо, което смятаме за не толкова редно, макар и законно обусловено, то да трябва да се изпълнява, защото работата, обстоятелствата и реалността на пазарите са го наложили. Защото не искаме да загубим, пари, място, позиция, семейство?  

Аз предполагам, че и най-големите непукисти понякога са си задавали този въпрос - какво правя.

Лесно е да си затоврим очите. Да го преглъщаме и да продължаваме напред.
И всеки черноглед, който може да раздразни душевното ни разтройство - да го изпратим да си върви, тъй като е пречка за спокойствието и хармонията в бизнеса, в развитието и успеха на печалбите.

Колко от нас сме способни да разглеждаме различни гледни точки, да правим компромиси и да даваме от своето?

Светът,  който се превръща, а може би, който  никога не се е променял, е свят на премълчаване, затваряне в себе си и нежелание за мислене.

Развитието на индивидуалното се осъществява за сметка на разделяне на обществото.

Питаме се, черногледите. Къде е смисълът в едно, в друго. И какво  е бъдещето, когато продължава тлеенето. 

А бизнесът отговаря, че трябва да сме позитивни.

Може би се страхуват.
Или предпочитаме да играем на сигурно.
А може би чувството им за съхранение се активира.
Каквото и да е,то е по-силно от нас.